За приятелството и безусловната любов

DSC_1637поизи

18 юли 2015г.

“Винаги има причина, която те среща с хора. Или ти се нуждаеш от тях, за да променят живота ти, или ти си онзи, който ще промени техния.” …. Истина е, но тази сентенция не важи само за между хората.
Последните месеци бях изключително напрегната. При мен напрежението се появява когато усещам, че нещо неприятно предстои да се случи, а аз не мога да го предотвратя, защото знам, че тази опитност е необходима , и е път – мой, чужд, общ…път е, и трябва да се извърви. Някои от вас сигурно знаят колко много смелост и воля са нужни, за да се научи човек на приемане. А аз както обичам да казвам – все по трудния начин правя нещата, защото “Лесното не е за мен”.  :D
В онзи момент, когато бях най-слаба и уязвима, момент като този, в който започваш да се чудиш какво се случва – Това ти ли си, защо се държиш така, защо мислиш по този начин, прав ли си, грешиш ли /въпреки, че съм на принципа “Всичко е правилно, щом се случва”, дуалността така ме завърта, че изпадам в разни “дупки”, в които се оплитам като пате в калчища.
Та тогава се появи то – Милото. Бях забравила какво е да обичаш безусловно, докато не видях този пухкав дребосък. Познах себе си в него, и го обикнах толкова силно, че в отговор на “моята” Любов, той ми припомни как отново да заобичам и приема мен – такава, каквато съм. На него не му пука как изглеждаш, нито какви дрехи носиш… Това е създание, което те обича такъв, какъвто си… А щом то го прави, защо ти да не можеш да се обикнеш и приемеш с всичките ти особености?
Не винаги успявам да погледна обективно на мен, или на човек с когото имам връзка, когато става въпрос за взаимоотношения.. Така е, защото знаете – хората, с които се срещаме са като огледала, наши отражения, и най-често това, което ни дразни в тях, е защото то е дълбоко подтискано в нас, и ние отказваме да го приемем. От там най-вече се появяват “личните ни проблеми”. Аман от ‘проблеми’, бе! :)
Не човек, кученцето ме учи на най-важния житейски урок за Любовта, и съм щастлива… Понякога емоцията е тъжна, но душата ми е щастлива <3
Тази сутрин буквално бях дроб – 2ч. сън след снощното “Парти Хард”, на което не знам как не припаднах. Tолкова иззомбено-полужива бях, че се държах в съзнание на фантазия. :D  “Червената лелка” хлопа упорито на вратата, и докато не “влезе”, те така ще е ….
Точно в 8:00ч. скачам … на slow motion :D , и няма спи ли ти се, мре ли ти се… Кученцето си чака разходката и това е. Макар Милото без гък да изскимти, търпеливо ме чакаше пред вратата. По принцип е много жизнен когато знае, че отиваме на разходка – скача, изправя се, радост бе, радост… от 3-4тия път устявам да му сложа повода, хах. Тази сутрин само му казах “Мило, моля те, не съм добре”, наведох се , наушках го и му закопчах нагръдника. Той толкова кротичко седеше, изненада ме.. Още повече ме изненада, когато отворих вратата – друг път изхвърча като ракета по стълбите, а аз се мятам с ръце, крака, каквото има, опитвайки се да запазя баланса и зъбите ми здрави. :D Но днес – плътно до мен, и ако ме изпревари с 1-2 стълбички напред, се връща обратно, и застава пак до мен. Мислих разходката ни да не продължи повече от 15тина минути – достатъчно, колкото да си свърши нуждите.. Еми да, но не можех да му го “причиня”, ако ще и да се влача, той трябваше да си получи сутрешната хубава разходка.. И вървим си ние, ака, пишка, маркира, сприятели се с един мъжки померан, и може би точно след около 15мин. Милото спря, погледна ме и сякаш ми каза “Хайде да се прибираме”, врътна се на обратно и тръгна да ме дърпа към вкъщи…. ОБИЧАМ.. така истински обичам, че вече нищо друго за мен няма значение…Хубав и усмихнат ден ви пожелавам….
Обич <3

Алелуя?!

DSC_0568а

12 Юни 2015г.

ВАЖНО! Никога не пийте спирулина след 18ч….ако разбира се нямате намерение да виете с вълците цяла вечер :D … A какви песни ми се въртят в главата, неееее истина… “Шапка ти свалям, Ела и си вземи..Алелуя, бейбе” … не не … това звучи отвсякъде,  ОТВСЯКЪДЕЕ…дори и от моята уста :D И те т’ва е положението …

Деска is back! Завръщане със засилка, след една година отсъствие.. То беше заземяване, то бяха чудесии. Опитност, опитност, и пак опитност.

Който ме познава, знае каква екстровертна личност съм – вра се навсякъде, никна навсякъде..та чак и връзвам навсякъде, хехе… Който ме познава знае и какво интровертно човече съм  – толкова затворена, на дълбоко в себе си завряна, че вероятността да бъда забелязана се свежда до минимум… Ей това е Деска ^^

За това време почувствах много, изживях много и…. най-важното – научих много /което е и целта на занятието, нали така ;) :)/ … Изпитах всичко онова земното, което ми е липсвало последните 3-4 години – да си “имам” любим, да си имаме мечти, планове за бъдеще и т.н. .. Ей такова заземяване не се бях заземявала… В един момент толкова се бях отдала на някаква общоприета идея, че забравих за себе си, забравих за всичко онова, което “проповядвах” толкова години, а именно “Безусловна любов и отношения, безграничност, приемственост” … Ау такова объркване настана в малката ми главичка, че се чудих коя гора да хвана, за да си поема глътка въздух. Най-кофтито в това състояние е, че човек не само пречи на себе си, но пречи и на хората около себе си – ту горе, ту долу, и в един момент ти просто се разчекваш и започваш да се молиш нещо да се случи, нещо да се промени…защото страха да си слаб, да си безсилен, е …. Дааа, ако тогава бях със съзнанието, с което съм в момента така щях да си се изсмея… “Деске Деске, каква си ми шашава, Деске”, но уви – в него момент дори не можех да мисля трезво, и стана тя каквато стана :) …

Та както споменах по-горе – Деска се завърна, и се вълнувам :))))) Вълнувам се да разбера какво “ново” ми предстои, с всичките “нови” научени уроци.

Усмивки!!!!

Мазнини?

Untitled-2

19 Октомври 2014г.

17.10.14 (Петък) е първия ден, в който започнах да взимам билкова комбинация от Гуарана, Гарциния и Йерба мате + Форсколий, и 3-ти ден на Спирулина, конопен протеин и сурово какао. Лятото може да се каже, че го изкарах основно на суровоядство, и момента в който качих калориите в храната, организма ми започна да си складира запаси по коремче, дупе, ръце и където дойде, хах… Прави ми впечатление, че при много хора, хранещи се т.нар. здравословно – йоги, вегетарианци, вегани дори и т.н. го има този “мазен” ефект. Обяснявам си го така – по време на суровоядство /без добавянето на хранителни добавки към менюто/, организма след определен период започва да прави дефицити…Има ли дефицит, има и глад… И когато добавим към храната повече калории /под формата на ядки и семена (пресовани на паста),шоколад, овче сирене и кисело мляко, масло (давам пример с това, което аз взимах)/….oрганизма си казва – “Ох како, дай да складирам докато има, че току виж пак ме е оставила гладен….” … Диетолозите на това май му викаха “йо-йо ефект”  .И ето – въпреки здравословното хранене, мазничкото ни хваща здраво за “ръката” и не пуска.
Това, което започнах сега е с цел да увелича енергията, използвайки мазните запаси, като запазя мускулната маса. След една седмица ще видим какъв ще е резултата (килограмите ми в момента са 38.4кг). И движението сутрин е задължително!!!! ^^